"Christian Louboutin"

Обичах да пазарувам това не можеше да се скрие и макар в ежедневието си да предпочитах кецове и дънки, не мога да отрека че обожавах да нося и токчета, а момчетата определено харесваха тази гледка. Та ето ме тук в любимият ми магазин, боже обожавах Christian Louboutin, трябваше да измисля награда за момчетата, винаги ми угаждаха на капризите, които не бяха чак толкова много. Като се замисля бяха само два хубавата кола която карам и страхотните обувки които имаше в този магазин. Да, определено бях скромна ..
- Определено ще ги взема, но съм сигурна, че ще има и за теб - казах намигвайки на момичето което стоеше зад мен. Беше красива блондинка с доста добър стил за обличане. Огледах я за секунди и рязко се обърнах към нея
- Лайла, приятно ми е - казах подавайки ѝ ръка и се усмихнах широко

Вече си бях харесала няколко чифта и бях решила да си ги купя, така че нямаше да е лошо да си избера и нещо с което да ги комбинирам, така като се замисля.
- Дам, момчетата не обичат подобни неща - казах свивайки леко рамене. Не че се оплаквам, връчват ми картата и ме изпращат с целувка, но се пак щеше да е хубаво да има кой да ми носи чантите понякога
- Ще ми бъде наистина приятно. Да си призная нямам много приятелки тук, което е малко странно както се замисля - казах със замислена физиономия, но леко поклатих глава и се обърнах отново към момичето
- Какъв е планът? - попитах любопитно

Първоначално изглеждаше объркана, но бързо влезе в ритъм и предложи своята идея за денят, а аз се усмихнах широко
- Това ми звучи като невероятно добър план! - казах доволна и последвах примерът ѝ като свалих обувките които пробвах и ги прибрах в кутията, след което сложих двоите и взех кутиите които си бях избрала
- Имам по - добра идея, какво ще кажеш да отидем направо на вечеря? - попитах повдигайки леко вежда и заедно се запътихме към касите
- А след това можем да отидем на клуб или нещо такова - допълних свивайки небрежно рамене
- Разбира се можеш да ми откажеш по всяко време - казах набързо вадейки картата си за да платя.

На момичето не му отне много време за да се съгласи, направо грейна на предложението ми, което ме накара да се развеселя. Уж дойдох само за да си купя обувки, а то какво стана. Кой да предположи, че молът може да бъде толкова добро място за срещи и сприятеляване. Отидохме на касата и си платихме сметките, а докато чакахме да ни оправят покупките продължихме да си говорим
- Какво ще кажеш за приятели до живот? - попитах подавайки ръка. Беше трудно постижимо, обикновено при жените много рядко можеше да се получи, но аз бях от онези които държат на приятелите си и определено ако зависи от мен ще останем приятелки до живот.