Машинките на последния етаж

Звуците и крясъците ме обгърнаха безмилостно. Главата ми забуча и имах чувството, че ще се пръсне. Така и не успях да се науча да игнорирам цялата дандания и всички похотливи погледи, хвърляни от "прасетата" - така аз наричах комарджиите, пиещи по цял ден уиски с няколко мадами. Отново ме бяха извикали да пазя при машините, докато другите крупиета раздаваха карти в опушенето помещение, далеч от тук. От многото ярки светлини едва се ориентирах накъде да вървя. Правех си път през тълпите и никога не се извинявах, че съм настъпила някой. Веобще не ми пукаше.
Насочих се към дъното на помещението, където ни караха да стоим и да гледаме ако стане нещо нередно и някой започне да печели повече от необходимото. За жалост не оставах скрита от чуждите погледи и трябваше да търпя какви ли не подмятания от комарджиите. За това и мразех повече тях. От толкова работа в това казино вече се бях научила да различавам обикновени туристи от искусни играчи.
Спрях се в ъгъла и се помолих да пратят някой за компания.

- Това не е моя работа. Да извикат някой друг.- вървях и си говорех сама, побесняла от факта, че ме извикаха да "наблюдавам", както се изрази шефа машинките на най- горния етаж на казиното. Длъжност много далеч от моята. Аз бях аниматор. Работата ми беше да забавлявам и да се грижа за добрия престой на някой от най- добрите и редовни клиенти на казиното, а не да охранявам някакви си машинки и да дебна дали някой краде. За какво иначе бяха всичките тези камери на всяка крачка?! Имаше се и охрана какво можех да направя аз?! Ядосвах с, но това с нищо нямаше да ми помогне. Трябваше да отида.
С излизането от асансьора подвикванията след мен започнаха. Игнорирах ги. С времето толкова бяха свикнала, че вече изобщо не ми правеше впечатление и се бях научила да не им обръщам внимание. Поздравих няколко познати клиента, няколко човека от персонала и се заоглеждах. Не трябваше да съм сама. Сигурно бяха изпратили още някой, който да "наблюдава" с мен.
- Алекс.- викнах аз, когато я забелязах да стои в един ъгъл, с недоволно изражение като моето- И теб ли те наказаха.- пошегувах се аз, макар и със сериозен тон, когато стигнах до нея.

Въздъхнах облекчено, когато видях, че са ми изпратили дружка. Нора бе една моя противоположност, но се разбирахме. Доколкото тя бе изискана и възпитана, аз във всеки момент можех да измисля и направя поредната глупост и шефовете да ме предупредят с думите "Пред уволняване си, Еджингтън".
-Да...нали ме мразят, защо да не ме измъчат с това. - подхвърлих аз, докато Нора се настаняваше на поста до мен. Рядко имах възможност да си говоря с когото и да е от служителите на казиното, но доколкото бях чувала, тя си разбираше от работата и бе свикнала с живота в казиното.
-Да те питам нещо...какво правиш, когато някой богат чичко мине и ти подсвирне? - реших да попитам и да разбера дали само на мен ми се искаше да им захвърля в лицето всички жетони.

Настаних се до нея се до нея, а въпросът й ме накара да се усмихна.
- Хах..честно ли?!- погледнах я въпросително, но все още със усмивка на лице- Вече дори не ги чувам.- отговорих й с равен глас и се обърнах към тълпата пред нас, правейки се, че върша някаква работа- С времето се научих да ги игнорирам и вече не ми правят никакво впечатление. - казвах й истината.
Макар и само на двадесет и четири имах достатъчно голям опит в казината като работник, а освен това и голяма част от детството и тийнейджърските ми години бяха преминали на такова място. С майка крупие едно дете трудно можеше да види нещо по- различно от машинките и масите за покер, освен това живеехме и в хотела над казиното. Тогава просто нямах друг избор, а сега това ми харесваше и беше моят избор.
- От както се помня животът ми преминава по казината. С всичко се свиква. След време и ти няма да ги чуваш.- намигнах й я побутнах леко по рамото- Теб защо те изпратих тук? Няма ли някоя свободна маса, нуждаеща се от крупие?- попитах я аз, въпреки че знаех, че в това казино често се случваше ролите да се разменят и както в едно голямо семейство задълженията се разменяха.

Силно се надявах, че и аз като Нора все някога ще свикна с това място.
-Естествено, че имаше, но шефът много добре знае, че мразя да идвам тук и размени ролите. Пък и ме хвана как се спотайвам, за да не ме извикат и...това ми е наказанието.
Реално наистина бях сгафила. Често решавах, че не ми се работи и заставах около бара, където бе претъпкано. Така другите крупиета нямаха време да ме търсят и искат не искат поемаха моите маси.
Заогледах се наоколо и не видях нищо нередно. А и може би си затварях очите за някои подробности. Реших, че няма да издържа да бездействам толкова време.
-Дали ще успея да се добера до бара и да поръчам нещо за пиене? - обърнах се към Нора, която отегчено също наблюдаваше какво се случва около тези така важни машинки.

- Опитай- намигнах й аз и поклатих глава- Аз ще ти прикривам, но ще трябва да ме почерпиш- усмихнах й се широко и погледнах към близкия бар.
Нямаше да откажа едно питие, макар че нямах навика да пия, когато съм на работа. Е, освен ако не съм много изнервена или някой не ми предложи. Всъщност като се замисля това ставаше доста често, но аз си оставах сериозен работник и спирах винаги след първата напитка. А и не исках шефът да ме хване как пия през работното време, въпреки че знаех, че няма да ми каже нищо. Бях прекалено ценен кадър за него, привличайки и карайки някой от най- богатите ни клиенти да се връщат и да си харчат парите в нашето казино. Освен това го познавах още от преди да започна работа тук и се ползвах с повече привилегии от другите.
- Ще го направиш, нали?- викнах след нея, докато я гледах как се отдалечава към бара- Каквото ти прецениш.- оставях избора изцяло в нейни ръце.

С нетърпение очаквах да вкуся напитката и затова забързах крачка. Когато се добрах до бара седнах на един от високите столове и лениво погледнах сервитьора.
-Два коктейла Манхатън... - беше малко претенциозно за моя вкус, но пък смятах, че на Нора може и да и допадне. После сигурно щях да мина само на уиски.
-Не си ли на работа? - попита ме подозрително барманът. Изгледах го с досада.
-Не, в почивка съм. И побързай, че ме чакат. - след думите ми все пак мъжът започна да изпълнява поръчката, а аз заразгледах тълпата. Повечето около мен бяха туристи. Един ме беше зяпнал, а аз само подбелих очи в отговор и се извърнах, за да взема коктейлите.

-Наздраве! - казах, като вече подавах чашата на Нора. Веднага отпих и се насладих на вкуса на алкохола. -Спокойно, аз нося на алкохол... - уверих момичето, за да не се притеснява, когато отново посетя бара.

- Наздраве- отвърнах й аз, когато ми връчи коктейла. Отпих и и сладкия вкус се разля в устата ми- Хмм.. уиски.. - започнах да научквам съставките на коктейла- сладък вермут.. ии още нещо, но не зная какво е- погледнах я и я дарих с усмивка.
Учудих се, защото тя вече беше изпила половината от червеникавата течност в чашата си, а аз още бях на първата глътка. Пийнах си още веднъж. Този път по сериозна глътка.
- Хмм.. Манхатън. - констатирах аз накрая. Можех да позная почти всеки коктейл, който опитам. Бях пробвала почти всички възможни и съществуващи, знаех съставките, с които се приготвях, защото сама можех да приготвям повечето от тях, а тази по продължителна глътка ме просветли, че това е прословутият Манхатън.
- Добър избор- поздравих я аз и й намигнах- Някой път трябва да пробваш някой от коктейлите, който аз приготвям- засмях се и отпих нова глътка.

-Може да е по-скоро, отколкото очакваш... - подметнах аз и намигнах на момичето. Коктейлът ми беше на привършване след няколко глътки, а аз не можех да остана само на един. Когато започвах да пия, пиех истински.
-Хей - метнах на едно от момичетата, които раздаваха алкохол по масите. То се доближи, а аз веднага грабнах една чаша от подноса. -В почивка съм. - казах същото оправдание и отпих и от тази чаша.
-Шампанско. - съобщих недоволна. Предпочитах нещо по-силно. Отново обърнах внимание на Нора.
-Ами ти имаш ли си някой...по-сериозен? Защото аз в това отношение съм тотално прецакана. Пък и имам ли избор с такива мъже около мен. - засмях се горчиво.

От къде и хрумна това. Да ме пита за мъже. Засмях се и тръснах неволно глава.
- Добре дошла в клуба, скъпа- приветствах я аз с усмивка на лице- При мен е същото, а и да си призная не съм много по сериозните връзки. - свих рамене и направих глупава физиономия.
Алекс остана недоволна от шампанското и реших и аз да я почерпя напитка. Оставих я без да й казвам нищо и тръгнах към бара.

- От моето, два пъти- намигнах се бармана и изчаках търпеливо. Познавах го, няколко пъти бяхме излизали заедно, но нищо не се получи, освен едно добро приятелство и сега без дори да му кажа точно какво искам, той знаеше.

Върнах се при Алекс и й подадох едната чаша. Тя е погледна неудобрително. Сигурно очакваше да се върна с някой коктейл, но не го направих.
- Опитай.- подканих я аз и отпих от своята чаша. Мекия и сладък вкус на скъпо, марково уиски и мед се разтопи в устатата. Уискито беше специално. Една бутилка, пазена специално за мен и никой друг. А когато такова уиски се смесеше с малко мед се получаваше невероятна комбинация, която бях сигурна, че ще очарова Алекс.

Отпих от чашата и се разтопих.
-В рая съм. - прошепнах благоговейно и надигнах още един път чашата. Усетих вкуса на така обичаното от мен уиски и се изненадах от меда. Досега не го обичах, но от сега нататък щеше да ми бъде другар в напиванията.
-Леле, все с теб ще си поръчвам алкохол. - казах и продължих да пия.
-Назраве за теб, Нора. Момичето, което ми показа какво значи уиски... - пръгърнах я през рамо и чукнах чашата си в нейната. Наистина уважавах хората, знаещи какво да си поръчват.
-Как се уреди с това великолепно нещо? - зачудих се на глас. Но не се изненадах особено. Тя си бе влиятелна личност.

Усмихнах й се и се засмях.
- Има само една бутилка от това уиски, е разбира се, преди да изпием другата бяха две, и са само за мен- намигнах и аз- А да кажем, че с бармана имаме интересни общи преживявания и не би сипал на никой друг. - закачлива усмивка се появи на лицето ми и погледът ми се отклони към бара, където седеше той.- А колкото до самото уиски- специален подарък от специален клиент.- ех, колко беше хубаво, когато знаеш, че си вършиш добре работата и когато щедри клиенти като въпросният господин се сещат да изхрачат някой и друг долар за теб. В началото ми беше неудобно да ги приемам, но с времето започна да ми харесва.

Намръщих се на тази нейна тайственост, но когато видях погледа й разбрах за какво става дума.
-На мен никой не ми прави подаръци...не че съм ги заслужила с нещо. - засмях се и пресуших чашата. -Но ако ще получавам такива подаръци започвам яко да бачкам от сега нататък.
Със съжаление установих, че наоколо не се навъртата дами с подноси и трябваше да почакам малко. След трите чаши алкохол вече все по-често ме напушваше на смях, но най-вероятно след пет щях да съм пияна.
-Аз не знам много за семейството ти, Нора. По наследство ли стана жител на Вегас? Защото аз бях принудена да остана в тук...на това скапано място. Но взе, че ми хареса.

Усмивката се сви на лицето ми при въпроса на Алекс за семейството ми. Таза тема не ми беше от любимите и избягвах да говоря за това.
- От Чикаго съм- започнах с равен глас, вече не толкова весел- Когато родителите ми се разделиха дойдох тук с майка ми и от тогава живея по казината. Винаги ми е харесвало.-- това ме накара леко да се усмихна, но само до тук.
Спомените ме връхлетяха и за момент се отнесох в миналото. Денят, в който родителите ми бяха вече официално разведени. Денят, в който се сбогувах с баща ми и от тогава го видях четири пъти за пет години, а после изгубих всякакъв вид информация за него, докато един ден не се опитаха да ме убият заради него..
Тръснах глава сякаш така спомените ще си отидат по- лесно и по- бързо и погледнах към Алекс.
- Ами с теб какво стана?- насилих се да разширя усмивката си и отпих от прекрасното уиски.

Видях, че темата разстрои Нора. Явно бе, че и тя е нямала прекрасно минало, но определено моето разбиваше фантазиите за безгрижната Алекс. Но от това не се намръщих. Бях свикнала да гледам на миналото като нещо досадно, а не като нещо тъжно.
-Пфу...беше гадно. Родителите ми починаха в катастрофа преди около 10 години. - може би само този спомен ме натъжаваше. Ако те бяха живи сега нямаше да се мъча във Вегас.
-И после чичо ми...кошмар. Той е най-лошия човек на света...е може би е на второ място. Не знам. - засмях и най-накрай се добрах до още една чаша шампанско.
-Сега той лежи в пандиза и дано да си остане там. - отместих поглед от Нора и видях как някакъв турист рита с крак машината.
-Я по-полека! - скарах му се и отново се върнах при момичето. С изненада забелязах, че малко ми се вие свят.
-Я ми кажи честно, как успя да им влезеш под кожата на шефовете? Разкрий ми тайната, че може и аз да си осигуря още месец работа.

Засмях се. Наистина не беше никак лесно да "влезеш под кожата", както каза Алекс, на шефове като тези, но и на мен не ми се налагаше да полагам много усилия.
- Не съм направила нищо особено.- започнах аз- Освен, че отраснах в едно от казината им. Майка ми работеше за тях. Тя също беше аниматор, живеехме в хотела над казиното и се случи така, че им станах нещо като любимка.- лека усмивка се появи на лицето ми- Когато отвориха "Paradise" ми предложиха работа. - раменете ми небрежно се повдигнаха.
Огледах казиното, правейки се, че търся някой и си върша работата.
- Истината е, че тук обикновено крупиетата не се задържат много- започнах да говоря, когато се обърнах към нея- Имам предвид, че повечето работят тук само за един сезон и после напускат, но ако направиш малко добро впечатление може и да спомена нещо не шефа за теб.- подсмихнах се и довърших питието си.

-О, и те ме познават много добре. - започнах, развеселена, че имах възможност да говоря против шефовете си. -Знаят, че обичам да закъснявам...че имам навика да вкарвам и по някое куче или котка в казиното. Че обичам уиски...но защо ли не оценяват, че споделям толкова много с тях. - облегнах се на една от машинките и затраках с пръсти по нея.
-Напиваш ли се често? - попитах от чисто любопитство Нора. Струваше ми се доста изпълнителна и не можех да определя дали обича този вид купони.

Нямаше как да не се разсмея с глас на последвалия въпрос на Алекс и на тонът в гласа й, с който го каза. Подсмихнах се още веднъж, този път сякаш само на себе си и проговорих.
- Зависи какво разбираш под често, а и освен това определено нося на алкохол и се напивам доста трудно- обясних й аз- Но когато съм на работа гледам да не го правя, а това е през повечето време- засмях се- И предпочитам първо да си свърша работата.- казах със сериозен глас.
- А ти, ако продължаваш така няма и още две седмици да се задържиш- предупредих я и й намигнах.

Намигнах й.
-Спокойно, ще измисля нещо. Не съм умряла за това място, но пък плащат добре... - и все пак оставих недоизпитата чаша шампанско върху една от машинките. След минута започнах да припявам на песента, която вървеше на фон, поне доколкото се чуваше де.
-Оф, писна ми да стоя тук! Да знаеш таен път, по който може да се измъкнем...? - не издържах и си взех чашата обратно. Доизпих течността и настроението ми се покачи.
-Ти къде ходиш, когато си в почивка? - попитах Нора. Със сигурност познаваше много по-добре Вегас от мен.