Bar "Hilton"

Щом престигнах в бара влезнах и извиках една от сервитьорките още преди да искажа името и тя веднага се изказа .
-Насам господине. Очудващо колко бързо ме опътиха, повечето от персонала бяха доста напрегнати по някаква причина, но това не ме интересуваше.
Щом стигнах до сепарето казах .
-Добър ден - С лека усмивка на лицето ми и поръчах.
-Едно чисто Уиски, моля - след което бръкнах в джоба си, и се обърнах кам нея протягаики ръка.И изрекох
-Заповядаи, и приатно прекарване - усмихнах се и леко намигнах, докато тъкмо донасяха питието ми.
Се пак момичето бе доста страстно в кревата от по миналата вечер, леко отпих от питието си, повдигнах леко вежда, и я загледах в сините и очи.

След като се убедих, че никой не ни гледа ѝ подадох стоката, а тя извади банкнотите, подсмихнах се леко и поклатих глава.
- Задръж си парите, приеми го като подарак за това, че си верен клиент - казах намигвайки ѝ. Погледът ми обиколи набързо заведението и отново се спря върху русокоската до мен. Отпих нова глътка от напитката си, забелязвайки с периферното си зрение, как тя взе две хапчета и ги изпи с уискито си
- Май наистина ти е много скучно - констатирах поклащайки глава. Жени... какво ли не правеха за забавлението.

Засмях се развеселен, май доста бързо я беше хванало.... Хм, по - честичко трябваше сам да правя доставките, но като се замисля можех да имам всяка жена за какво ми бе да се занимавам с замаяни от дрога и алкохол момичета..
- Може би... зависи какво си готова да дадеш в замяна - казах игриво и лека арогантна усмивка се появи на лицето ми. Понякога беше толкова лесно...

Веднага, щом видях името на Парис, скочих от леглото, затворих грубо лаптопа си и се затичах към дрешника. С времето, повечето хора можеха и да свикнат, но за мен всяка среща с така наречената ми "братовчедка" си оставаше невероятно приключение. Не беше заради парите, папараците или всички тези привилегии, момичето наистина си заслужаваше да бъде опознато, под всички пластове диаманти. А след като лично поднови гардероба ми, извадих най-новата рокля на Шанел, повиках !личната си гримьорка! и след половин час, шофьорът на лимузината ми подаде ръка, за да сляза. Всички екстри, както винаги. Ако преди един месец някой ми беше казал,че ще се държат с мен като със съвременна принцеса, щях да му се изсмея. Но както и да е, надянах си невинната усмивка и влязох в любимата си роля.
-Идвам при г-ца Хилтън...-с надменен глас се обърнах към една от сервитьорките, която само ми се усмихна и ме поведе навътре. Стигайки до сепарето на Парис, веднага й намигнах заговорнически и седнах от другата страна на мъжа до нея.
-Здрасти, аз съм Шарлот. Но можеш да ми викаш Чарли-измърках доволно и погледнах към чашите на масата.-С какво ще ме почерпиш?

Блондинката поръча уиски и момиче и още нещо на сервитьорката, която изглеждаше уплашена до смърт, макар да се опитваше да се усмихва. Явно дамата до мен не се славеше с най - мекият характер, но не се учудвах, то друго не можеше да се очаква от богаташките, разглезени момиченца. След малко тя започна да щтрака бързо по телефонът си, а аз я погледнах с повдигната вежда и любопитен поглед, но бързо се отегших и отново заоглеждах бара, може би щях да си намеря нещо по - интересно за правене или може би нови клиенти, кой знае.По някое време към нас се присъедини още една блондинка, но тази отиваше към брюнетка, беше цвят който не можех много добре да опиша, но не се и опитвах, беше ми все едно. Това което ме изненада беше колко лесно ми се нахвърли.... Тези момичета скрупули и морал нямаха ли.... Поне можеха да се направят на по - трудно достъпни така щеше да си заслужава играта.

Засмях се невинно, правейки кучешката муцунка на Парис. Изглеждаше като малко дете, на което му бяха взели играчката. И познавайки начина й на мислене, със сигурност не й беше станало приятно, виждайки и по-различната ми страна. Нормално, досега се правех на изгубената братовчедка, която не е вкусвала от разврата преди. Но поне лесно можех да се оправдая тук, в града на греха.
-Съжалявам, Парис, просто исках да бъда като теб.-подобна реплика едва ли звучеше много на място, имайки се в предвид, че едва ли не се нахвърлих на непознатия, но братовчедка и беше по-важна. Сериозно, не знаех какво е намислила леля й, но по телефона ясно ми заяви, да вляза под кожата на г-ца Хилтън и малко по малко да се превърна в нейна сянка. Дано само нещо да не се беше объркало...
-Но така или иначе нямам твоя късмет, защото този тук дори не ме поглежда-засмях се и се изправих, отивайки до Парис. Преди да изляза от импровизираното заграждение на сепарето, леко плъзнах ръцете си по края на оскъдната ми розова рокля.
-Помниш ли момчето, за което ти разказвах? Скъсах с него малко преди да ми пишеш...-обясних й малко по-тихо, оправдавайки се за странното си поведение.

Момичетата се заговориха и на блонди номер едно никак не ѝ се понравиха действията и приказките на блонди номер две... Тези разглезени богаташки искаха вниманието единствено и само за себе си и появи ли се нещо по - интересно от тях можеха да унищожат това нещо дори и да беше жив човек или роднина
- Добре момичета защо не се успокоим малко мисля, че тук има достатъчно внимание и за двете ви - казах с крива и арогантна усмивка разтваряйки ръце и слагайки ги на облегалката на дивана поглеждайки ги с любопитни и очаквателни очи.
- Какво ще кажете да се позабавляваме тримата? - попитах накланяйки глава в страни и прокарах леко палецът си по долната си устна сякаш бършех нещо от нея.