Хълмът с панорамната гледка

Страхотно. Нещата се развиваха повече от перфектно. Скоро излязохме от клуба и аз отидох до моята лимузина. Заръчах на шофьора да закара Ния до тях. Тя ми се намуси отново, но нищо не каза. Прегърнах я за последно и отидох до блондина с омайващ поглед отново.
Влязох в колата с негова помощ и скоро вече пътувахме по улиците.
- Заведи ме където искаш. - казах с усмивка и погледнах към него.
- Определено имаш вкус за колите. И аз имам едно такова в колекцията си. - казах тихо, прокарвайки дланта си по седалката.
- Е, с какво ще ме изненадаш сега? - попитах докато пръстите ми се плъзнаха по радиото и го погледнах за секунда - Може ли? - попитах и включих машинката.

Всичко беше идеално, след като тя бе с мен и патувахме по нощните улици, реших да я заведа на място кадето се успокоявах от тишината й се наслаждавах на омаиващата гледка на целия град.
-Мерси - засмяно отговорих с усмивка на лице, докато леко погледнах зеленооките й очи.
Щом вече престигнахме паркирах колата, загасих двигателят и угасих светлините, погледнах я с лека усмивка.
– Е какво ще кажеш ? - казах и го с надеждата да разбера дали изненадата и е харесала, се пак не бях водил никои тук досега , защото никои не беше като нея тя беше нещо повече, което ме превличаше по странен начин.

Из купето се разнесе тиха музика, която само допринасяше за атмосферата. Не пътувахме в мълчание. Личеше му, че беше интелигентен човек и разговорите с него бяха повече от приятни.
Не, че пътувахме особено дълго. Знаех мястото, на което ме заведе, но никога не бях идвала тук. Затова и бях толкова зашеметена от гледката, която се разкри пред нас, когато той спря колата.
- Прекрасно е! - заявих с възхищение и прехапах долната си устна, макар да беше извита в лека усмивка.
Отворих вратата и смело излязох от аудито, тръгвайки към предната му страна. Погледнах го през предния прозорец и му направих знак с пръстче да излезе и да дойде при мен, засмивайки се.
Облегнах се леко на предния капак и скръстих ръце пред гърдите си, заглеждайки се в зашеметителната гледка.

Учудващо се зарадвах, че тя хареса мястото на което я бях завел.
Червенокоската излезе от колата, погледна ме й направи знак с пръстчето си и аз да изляза , как бих могал да откажа на това сладко личице, излязох й седнах до нея на предният капака. Тъкмо беше започнало сълцето да изгрчва и това правеше гледката още по - красива. Затова сложих едната си рака на талията ѝ и се усмихнах широко, радвайки се че й хареса изненадата която й предоставих.
Обарнах се кам нея и, й споделих
- Очите ти са по - красиви от изгрева - с чаровна усмивка на лице , продължих да я гледам, но все още незнаех името на прекрасното момиче до мен, затова леко попитах.
- Мисля че ще бъде честно вече да разберем имената си - казах намигвайки ѝ
- Аз съм Майкъл - допълних подавайки ръка за да се здрависаме.

Дори не бях забелязала колко бързо се е изнизала нощта, докато не видяхме слънцето да се поддава зад скалите от другия край на града.
Усетих ръката му по талията си и се преместих по- близо до него, облягайки се на рамото му.
Поредния му комплимент ме накара да се изчервя.
- А твоите изглеждат страхотно на слънчева светлина.- казах, без дори да се замислям. Сините му очи бяха просто поразителни.
Определено трябваше да се укротя, имах си достатъчно проблеми, не ми трябваше мъж.
Когато той поиска името ми ме свали на земята.
- Приятно ми е Майк...- казах тихо, обмисляйки пак вариантите...Е, може би само първото име нямаше да навреди - Аз съм Мелиса. - представих се, усмихвайки се колебливо и притеснено.

Това изчервяване ли беше? Да, да определено я бях накарал да се изчерви, боже колко добре ме караше да се чувствам този факт. Тя върна комплиментът, а аз се засмях леко
- Трябва да видиш как се отразяват от водна повърхност още по - невероятни са - казах намигвайки ѝ леко. Когато споменах имената усетих как тялото ѝ се напрегна, което беше малко странно. Може би тайните за които говореше по - рано бяха по - големи от колкото можех да си представя
- Приятно ми е да се запознаем Мелиса - казах като наблегнах леко на името ѝ.
- Ще бъде ли много нахално от моя страна да те поканя на закуска, все още не съм се отплатил за онова питие - допълних поглеждайки отново в зелените ѝ очи.

Той ми показа още една чаровна усмивка и след малко ми сервира покана за закуска.
Обмислих предложението за няколко секунди и накрая кимнах, сигурна в решението си.
Не смеех да му кажа името си, защото това значеше да се възвърна към държанието на лигава кучка. Полагах доста усилия да бъда мила с него и май успявах...Определено нямаше да се очарова от другата ми страна.
- Значи да тръгваме? - попитах, повдигайки вежда и се обърнах с гръб към него, облягайки се на гърдите му.
- Само още няколко секунди. - помолих, поглеждайки го през рамо с ангелска усмивка и отново върнах погледа си на красивия изгрев.
След малко вече се качихме в колата му и тръгнахме на поредното място- изненада.