Входът с билярдната маса

[You must be registered and logged in to see this image.]

За моя изненада червенокоската се съгласи да ме придружи за закуска. Замислих се за момент къде мога да я заведа в този ранен час и реших, да ѝ покажа още една част от себе си, която рядко показвах на момичетата, да не кажа никога.
- Колкото време искаш - казах с усмивка и се облегнах на стъклото, наблюдавайки изгревът, играейки си с косата ѝ, докато тя лежеше на гърдите ми. След още няколко минути решихме да тръгваме. Отново като кавалер и отворих вратата и ѝ помогнах да се качи, заобиколих колата и след като се настаних на шофьорското място потеглих към единственото място което можеше да ми даде лукса, уюта и уединението което исках. След не повече от двадесет минути пристигнахме пред голямата къща, паркирах на алеята и изтичах да отворя вратата на Мелиса
- Добре дошла - казах с лека усмивка и я поведох навътре към къщата.
- Там има баня ако желаеш да се освежиш, а дневната е насам - казах посочвайки с махване на ръката си и тръгнах към дневната, а докато вървях разкопчах копчетата на ръкавите на ризата си.

Пътуването не беше особено дълго, но когато дойде последния завой преди да спрем започнах да се моля на Господ да не е това, което си мислех.
Но ето, че никой не ме чу... спряхме пред голямото имение, което познавах от единственият път, когато дойдох тук когато бях на 14-15 заедно с татко...
Не можеше да е истина... Наистина не можеше...
Той спря, дойде до мен и ми подаде ръка да изляза, но на мен ми идеше да побягна.
Все пак щеше да бъде подозрително да го направя, така че излязох колебливо и се огледах страхливо. Ако онзи дъртак беше тук с мен е свършено...
- Т-ти...тук ли живееш? - попитах, когато влязохме в дневната и го погледнах неуверено - и... фамилията ти е Варгас? - попитах, макар да исках да чуя твърдо "НЕ" на този въпрос, вече знаех отговора.
- Супер...- изкоментирах и погледнах към мястото, където би трябвало да бъде банята- и-идвам след малко! - уведомих го и пуснах една лека усмивка, след което тръгнах към вратата на стаята със забързана крачка. Това определено не беше добре!

Изведнъж Мелиса се напрегна и изглеждаше сякаш иска да побегне
- Спокойно няма да правим нищо което няма да ти хареса - казах намигвайки ѝ опитвайки се да разведря обстановката
- Обещавам само ще закусим и след това ще те откарам вкъщи - казах този път сериозно, наведох се към нея и я целунах по бузата. Тя попита за фамилията ми, а аз се засмях леко
- На теория да, на практика не чак толкова - казах с лека усмивка и поклатих глава
- Върви се освежи, аз ще те чакам в кухнята - допълних побутвайки я леко и се запътих към дневната и кухнята, а тя към банята. Не, че бях кой знае какъв готвач, но поне можех да направя едни пържени филийки, нямаше да умрем от глад.

Когато затворих вратата на банята се облегнах на нея и въздъхнах дълбоко.
- Добре, Мел... В къщата на Варгас си... и флиртуваш с един от тях. Баща ти ще бъде очарован от постъпките ти. Просто перфектно. - говорех си тихо, поглеждайки се в огледалото. Супер, сега си говорех сама.
Трябваше да се стегна. Трябваше да се държа нормално, а когато си тръгна повече да не се върна. Беше лесно. Нали?
Наплисках лицето си с вода и оправих грима си, след което се върнах в приемната. Огледах огромното помещение, приближавайки се до масата за билярд и плъзнах ръка по меката повърхност, а накрая просто подскочих леко и седнах върху нея, клатейки крака, докато чаках Майкъл да се върне.

Приготвих пържените филийки, сложих малко сладко от ягоди отстрани за да бъде леко сладичко и се пак нещо с което да преглътне. Извадих портокаловият сок от хладилникът и след като напълних две чаши сложих всичко на подностъ и се запътих към приемната. Докато влизах забелязах, че тя седи на любимата ми маса и се подсмихнах леко
- Закуската е готова - казах докато леко поставях таблата на масата
- Мислех да закусим в градината, утрото е наистина красиво - обясних поглеждайки през стъклените врати. Тръгнахме към градината и се настанихме на масата там. Поставих таблата, сервирах чиния, чаша и прибори пред нея и се настаних на мястото срещу нея
-Бон апетит - казах с лека усмивка докато я наблудавах любопитно.