Градината

Времето беше страхотно и щом излязохме и седнахме на градинската маса, аз се отпуснах наслаждавайки се на спокоиното утро. Когато Мелиса ме попита за празната къща се засмях леко й поклатих глава отпивайки от сока си
- Не, нищо подобно - казах оставяйки чашата на масата и се огледах за момент
- Ако съдя по часовникът си предполагам всички все още спят - казах засмяно и я погледнах в красивите и очи докато тя се наслаждаваше на така добрите ми пържени филийки.
-Хах, мерси - усмихнах се и отхапах от своята филийка.

Се пак тя не беше никак спокойна от както влезнахме в имението нещо я претесняваше твърде много.
- Братовчетка ми, брати ѝ и персонала който се грижи за всичко останало в имението - отговорих и засмяно и небрежно свих рамене.
-Да наистина е красиво особено вечер - усмихнах се и я погледнах в очите. Те бяха урни и неспокойни, нещо коеренно различно от това което бях видял по - рано днес. Нещо все още я претесняваше очевидно твърде много , но незнаех какво е .
-Всичко наред ли е?- попитах я загрижено и леко погалих лицето ѝ, когато се усетих, че тя беше само по рокля, а сутринта все още беше хладна. Изправих се и бързо влязох вътре и след малко се върнах със сакото си и го наметнах на раменете ѝ, като пръстите ми нежно минаха по кожата ѝ при движението
- По - добре ли е, извинявай понякога съм много несъобразителен - казах с невинно изражение.

Настаних се отново на мястото си и продължих да гледам в нея загрижено. Беше странно как ми действаше фактът, че нея нещо я тревожи
- Това е за по - късно, отпусни се и се наслади на хубавата закуска. Сигурен съм, че не всеки ден се случва непознат да ти прави закуска макар и да не сте прекарали нощта заедно.. ако ме разбираш какво имам предвид - казах засмивайки се. Да определено се държах откачено около нея, бях мил, което беше рядкос, да не споменавам, че никога не приготвях храна за момичетата, изклчение прави братовчедка ми разбира се, но тя е моя кръв все пак.
- Странно ли ще е ако кажа, че ти си първото момиче което водя тук и на което правя закуска? - попитах поглеждайки я внимателно, надявайки се да не съм прекрачил границата
- И не, не съм обвързан, разведен, вдовец или нещо подобно - допълних смеейки се и поклатих глава.

Подсмихнах се леко и се наведох към нея.
- Хмм, обожавам да чувам тези две думички "Прав си" особено от устата на толкова красива жена - казах с леко арогантна крива усмивка. Имаше нещо много приятно в това да ти казват, че си прав, както и че си добър в нещо... Реакцията ѝ когато ѝ признах, че съм сам ме изненада доста
- Ето това е нещо което не се чува всеки ден особено от красиво момиче - казах заинтригуван и се обърнах към нея
- Мога ли да попитам защо мислиш така? - попитах с надежда и повдигнах вежда.

Слушах я внимателно с интерес и поклатих леко глава. Не можех да опиша чувството което ме изпълваше когато я слушах как ме описва. Само ако знаеше истинската ми същност.... Всъщност това бях истинският аз, не онова което виждаха хората от картела, но това беше тайна която се надявах да си остане за винаги такава.
- Всичко което изброи са само положителни черти, за което съм изключително признателен, но нито една от тях не отговаря на въпросът защо си толкова против обвързването - казах с знаещо изражение. Тази малка подробност от отговорът ѝ не ми се бе изплъзнала и бях решен да получа отговорът на въпроса си.

Определено нея нещо я подтискаше твърде много.
-Може ли да науча телефона ти - леко повдигнах вежда с зададеният въпрос.
Се пак нещо ме караше, че трябва да сам сигорен ,че ще мога да я вида пак ако тя си тръгне.
-Ако намериш правилният човек, тръпката е вечна - леко се усмихнах и я загледах в красивите и очи .
Изведнъж се чу вика на от къщата.
--Michael тук ли си ? - това бе братовчетка ми.
След което Мел настрахна незнаино защо.Попитах я.
-Какво има ? - а тя се исправи и остави сакото ми на стола забързано .