Пустинята в другата част на града

Дойдох и седнах на един камък. Веднага извадих от чантичката си кутия с ароматизирани цигари. Ммм... Ванилия. Обожавах мирисът й, но не и вкуса й. За щастие цигарите нямаха вкус на ванилия, а напоследък всички имаха еднакъв вкус. И все пак нека се върна на земята. Знаех градът точно като дланта на ръката си и милиони пъти съм идвала тук, но така и не запомних това място (именно за това не се отдалечавам прекалено)... И все пак продължавах да идвам, понеже си оставаше любимото ми в моменти като този. Исках да съм сама и да си спомням миналото и така нататък. Бях сложила слушалките в ушите си и някакви песни си вървяха, но аз дори не ги слушах, а просто си мислих и си пуших цигарата. Изведнъж сякаш усетих чуждо присъствие, но предположих, че е нищо или просто някаква животинче, понеже със слушалки лесно можех да се заблудя и все пак не ги свалих. Не ми пукаше особено в момента за другите. "Който и да е да си гледа работата" помислих си.

Admin Брой мнения : 173 Join date : 25.07.2012

Докато тя стоеше седнала на един камък, а зад нея имаше огромна скала. Изведнъж тя усети присъствие, но дори не го отрази. Той беше на огромната скала. Стъпил отгоре и гледаше към момичето, което слушаше музика и игнорираше света. Усмихна се. Какво правеше тук. Еми след поредната вечер, в която той беше на работа и заспал там.. колегите му решили да се пошегуват с него, като го докарали в пустинята и го оставили там. Сега той стоеше гол до кръста, целия в пот и гледаше момичето. Спусна се бавно надолу, застана до нея и каза нещо, което тя не чу от слушалките, а въпроса му беше:
-Извинявай.. имаш ли малко вода, защото умирам от жажда - но с вратовръзката му вързана на главата и той приличащ на рамбо.. можеше само и единствено да я изплаши.

Извъртях глава и видях, че наистина има някой до мен. Веднага махнах слушалките. Явно не само аз обичам да се шляя тук, но той какво му харесва на това място.
-Какво правиш тук? -Въпросът прозвуча леко странно. Първо че му бях ядосана, задето нарушава спокойствието ми, а от друга страна не ми се стоеше вече сама. Но зададох въпросът си така, сякаш го познавам. Усмихнах се, а след това хвърлих цигарата си и я застъпих хубаво с крак, за да се убедя, че съм я изгасила.
-Имам предвид... Здрасти. -Казах и се изправих. Стана ми леко неловко. От друга страна можех и да започна да се заяждам, че е тук и ми прекъсва прекрасният следобед, но не ми се правиха сега номера. Понякога просто си просих боят, като се държах като дете. И сама се усещах, но не спирах. Просто ми беше прекалено забавно, за да спра да изнервям хората. Както и сега... Направо ме сърбеше езика да започна да му викам, но предположих, че ще заприличам на луда, ако изведнъж както съм мила, избухна.

Admin Брой мнения : 173 Join date : 25.07.2012

Прелгътнах и каза:
-Ами.. снощи заспах на работа.. и приятелите ми решили да се пошегуват с мен. Докарали ме в пустинята и ме оставили през нощта. И сега.. се разхождам.. с пресъхнало гърло, целия потен.. извинявай за което.. едва виждам три.. - след тези думи поклатих глава, усмихнах се и допълних:
-А и освен това в момента откачам, защото трябваше да съм на работа преди три.. часа, а аз съм тук и.. вече виждам само.. работи, които сигурно не са истински. Дори не знам дали не халюцинирам и теб.. - след като издиша тежко допълни:
-Абе.. не ми е добре.. извинявай.. мисля, че скоро ще припадна..- след тези думи леко се поклатих. Загледах момичето и попитах:
-Имаш ли вода.. някаква течност, защото ми е много жадно.. - бръкнах в джоба си и казах:
-Ще ти дам.. двадесет долара за една бутилка минерална вода - и се усмихнах с надеждата поне да усетя някаква тежност в гърлото си и да е различна от слюнката ми.

Засмях се още по-силно. Не вярвах, че ме приема като мираж или магазин. Бутнах му ръката с парите и се разрових в чантата си, откъдето извадих една бутилка минерална вода, която бях купила, когато идвах насам. След като той изпи половината реших, че ще е по-добре да се изправя, понеже се чувствах така, сякаш съм у нас и не му позволявам да седне.
-Е, с какво се занимаваш? -Казах и прибрах шишето в чантата си. Не че щях да пия от него. По принцип не ме е гнус, а просто... Не съм голяма фенка на течностите и рядко пия вода. Бях чула някъде, че ако не пиеш достатъчно течности, ще имаш целулит. Ужас! Започна да ми се гади от тази моя мисъл. За щастие аз нямах такива проблеми и можех да си хапвам и пийвам всичко. Прекрасно е да имаш бърз метаболизъм. И сега се сетих, че дори не се познаваме.
-Блис. А твоето име? -Подадох ръка. Гледай ти! Можела съм и да бъда любезна. Трябва да го правя по-често това.

Admin Брой мнения : 173 Join date : 25.07.2012

Тя извади бутилка минерална вода от чантата си и аз пресуших половината. Тогава поклатих глава и каза:
-Ти не си мираж.. супер.. - и тогава ме попита с какво се занимавам. Усмихнах се и отговорих:
-Аз съм скучен.. човек от офисите.. знаеш.. счетоводител и такива скучни работи.. - не обичах да се хваля и да казвам каква ми е професията наистина. След това я погледнах и казах:
-Ами аз съм Джони.. приятно ми е.. - и хванах ръката й, като се здрависах с нея и тогава се усетих:
-А ти какво правиш тук? - и се огледах наоколо, като видях че е пълна пустош.

Счетоводството е равно на математика. Равно на омраза. Всичко свързано с математиката ми беше враг. Още от малка в училище. Ъгх! И до ден днешен понякога имах кошмари с нея. Как съм в час и ме изкарват на дъската и как аз нищичко не знам. Старият учител ме мразеше много. А мама беше оставила писма за мен в една кутия и помня в едно от тях пишеше "Математиците... наистина странни хора. Понякога ги мисля за луди или за по-глупави от нас". Всъщност не бях точно от отличниците, но се радвам, че баща ми имаше фирма. Иначе вероятно сега щях да бъда до някой контейнер и да прося. Винаги след тази мисъл се усмихвах и се чувствах благодарна.
-Помагам на захвърлени от колегите си в пустинята хора. -Засмях се и прекарах ръка през косата си. Дам. Аз бях от онези момичета, които са пристрастени към това да "Имам перфектно тяло" или "Перфектна коса" или изобщо понякога исках да съм перфектна. А в някои случаи се описвах точно като кукла. Особено, когато гледам снимките си от дете.

Admin Брой мнения : 173 Join date : 25.07.2012

Засмях се и казах:
-Умен отговор.. - след това се огледах и допълних:
-Ами.. знаеш ли как да стигна до града, защото трябва да се връщам на работа, а това е.. доста.. сещаш се.. доста сложно за обяснение, но ако не работя ще се случат много проблеми.. примерно.. в баровете няма да продавах качествен алкохол.. - усмихнах се и допълних:
-Та.. ще ми помогнеш ли да се прибера или ще останеш тук? - и я загледах любопитно.

-Ще ти помогна. И без това на мен ми доскуча вече да стоя тук. -Казах и прибрах всичко в чантата си, която вече беше прашна, но така или иначе рядко обличах една дреха повече от веднъж, а за чантите рядко носих. Все пак трябваше някой да изпробва новите дрешки, за да продължава да върви фирмата, нали? Не бях от разговорливите и не се сещах за кой знае колко теми за разговор. Но реших просто да подхвана, тази която ми изглеждаше най-добре.
-Хм... Спомена нещо за барове. Звучи интересно. Какво работиш по-точно. -Обичах нощният живот. Е, понякога предпочитах да съм с някоя книга у дома, но както и да е. През повечето време идеята да отида на някой бар с приятелки ми допадаше повече. А от отдавна не го бях правила и всичко това ми липсваше, как се прибираме пияни например. А от тийн годините ми, ми липсваше това, че полицаите ни хващаха, че нямаме карти и после идваха да ни прибират от пандиза. Наистина понякога ми липсват тези времена.

Admin Брой мнения : 173 Join date : 25.07.2012

Погледнах я и казах:
-Ами.. скучни работи както вече споменах.. - след тези думи издишах. Защо споменах клубовете. Започнах да вървя след нея, защото тя щеше да ми помогне да изляза от пустинята, но явно тази идея със "скучните работи" не и хареса и се спря. Това какво беше "Няма да ти помогна, ако не ми кажеш?" Вдишах и издишах тежко:
-Добре де.. собственик съм на фирма.. ще може ли да вървим? - и тогава забелязах, че вече ходим.. не ми беше добре.. явно нещо се случваше със зрението ми от тази жега и се обърквах. След като повървях насам натам реших, че мога да се справя с това.. да изляза от тази пустиня и да се спася.

» Другата част от двора
» Пустинята
» Задната част на клуба