Бара на третия етаж

В ранните часове на нощта барът тепърва започваше да се пълни с хора - някои загубили на хазарт, дошли да си удавят мъката, други пък спечелили страхотни суми, решили да се почерпят стабилно. А Дани Съливан винаги бе насреща с усмивка на лице, някое лафче и в готовност да се развихри на бара така, че да трицифрен бакшиш само за няколко часа.

И тази вечер не бе по-различна. Красиви жени, придружаващи богати мъже, тийнейджъри, известни личности. Не липсваха хора ит всеки клас на обществото. Младият барман умело въртеше бутилките, бързо и сръчно приготвяше коктейли за гостите на казиното и успяваше за отрицателно време да завърже разговор с всеки клиент. Макар и само с две-три думи, Съливан бързо можеше да прецени кой какъв е. А клиент без питие не оставаше.

- Добър вечер, госпожице. Какво да бъде за вас? - младокът побърза да си лепне усмивка да лицето при вида на млада и красива дама, току-що настанила се на бара. По всичко й личеше, че има стил и вкус за милиони.

[За Rose McQueen]

Хубавата музика беше приглушена от завалените думи на пияния мъж до нея, който не спираше да обяснява на мъжа зад Роуз колко необходим е алкохола за него. В другия край на асансьора бременна жена гореше на мъжа си колко много 'и се яде от специалитета в ресторанта на първия етаж в казино "Paradise", докато той се опитваше да 'и каже, че спестяваните пари, с които са дошли във всеизвестния Лас Вегас били профукани по магазините, които жена му била посетила вчера. Но тази реч Роуз я бе чувала много пъти и знаеше какво всъщност значеше: "Съжалявам скъпа, но ги похарчиш на покер снощи, докато ти спеше". След няколко секунди обаче вратата на асансьора се отвори на третия етаж и Роуз побърза да се измъкне от малката кутия, където буквално човек можеше да умре, ако по някакви си технически усложнения се окажеше заклещен с тези хора. Усмихна се доволно и закрачи към бара на етажа. След спечелването на два бона от играене реши, че е време да си даде почивка тук и да се наслади на някое питие. След това можеше да се върне долу и да спечели още няколко бона, ако беше в настроение. Но не искаше да привлича много внимание към себе си, за разлика от някои други хора, които умело мамеха и печелеха по милиони, но се оказваха пребити в някоя тъмна алея, задето са посмели да мамят точно в това казино. А Роуз определено искаше да живее поне още 30 години, че дори и повече. Беше млада и животът я очакваше. Затова не смяташе да се прави на голяма и да печели милиони с лекота, дори и да бе напълно способна. Все пак е отгледана в Лас Вегас, прекарала години по най - опасните улици с приятели.
Настани се на един от високите столове до бара и остави чантата си на барплота пред себе си.
- Една маргарита - отговори на бармана и се усмихна леко.

- Една маргарита пристига ведната - весело каза Дани и се зае с приготовленията. За отрицателно време коктейлната чаша бе пълна а питието, което с финес бе поднесено към дамата. Връхчето на бъркалката бе във формата на букетче от маргаритки. В допълнение с коктейла, разбира се.

За да отхвърли малко работа, младокът побърза да прибере измитите чаши и да събере празните бутилки. Тази вечер имаше повече работа, но се очертаваше след още няколко такива дни да си купи нова кола, че старата трошка бе надвишила допустимите си километри. А и една малка глезотийка би му се отразила добре.

Подреждайки чашите в перфектна права редичка на плота зад бара, Дани почти непрекъснато хвърляше по някой поглед на момичето, което току-що бе обслужил. Имаше нещо в нея, което силно го привличаше. И не бе само външния вид.

- Печеливша вечер? - това бе опитът му да завърже разговор. Разбира се, с неизменната усмивка.

Роуз прие питието с усмивка на лицето си и повдигна леко чашата, отпивайки от течността. Все още с чаша в ръка тя се обърна за момент с гръб към бара и се опря на барплота с лакти, като се загледа без никакъв интерес към някаква точна в стената. С периферното си зрение успя да долови щастливите и надигащи чаши мъже, които празнуваха, че любимците им водят и може би парите, които бяха заложили за тях щяха да се удвоят след като свърши мача със същия резултат, а може би дори и повече. Докато други викаха ядосано срещу техниката, мислейки си, че така щяха футболистите да ги чуят и да се стегнат, за да може да не загубят парите си, погрешно дадени за падащия отбор. Но това бяха неща, които в момента не вълнуваха толкова много Роуз. Тя беше прекалено обзета от мислите си, които я караха лека усмивка да зашари по лицето на синеоката. Не беше кой знае какво, просто мисли, които мислеше да запази само за себе си, която успяваха да допринесат за доброто 'и настроение тази вечер.
Обърна се към бара и отпи отново от питието си. Чу гласа на бармана и обърна поглед към него.
- Какво всички - отговори му. Роуз - представи се девойката и сините 'и очи зашариха по хората на бара, след което отново се върнаха на мъжа зад бара. - При теб как върви? Виждам, че имаш доста клиенти. Приемам го, че е на печалба?
В съзнанието на момичето препусна един спомен, който не свърши никак добре за бара, както и за бармана и за самото казино, в което се развихри голям бой с приятелите на Роуз преди няколко години и охраната в следствие на голямото количество приет алкохол. Така че понякога многото клиенти можеха да не са на добре, докато в други случаи можеха, заедно с бакшишите, да ти купят апартамент в центъра на Лас Вегас, стига да имаш нужния късмет.

- О, ами не се оплаквам - скромно отвърна Дани и сви рамене. Впи очи в тези на събеседничката си; личеше си, че нещо я мъчи или просто има нещо, което не й дава мира. Очите й шареха неспокойно насам-натам из бара, сякаш търсеха нещо или някого. - Клиенти има винаги, но не всички за склонни да ме приемат... Някои са заядливи, други пък са страхотни хора.

- Как така толкова хубаво момиче като теб е само и то в казино като това? - Съливан не стърпя въпроса си, а и изведнъж му се прииска да я изпрати... до стаята й. Едва ли бе от местните. Пък дори и да беше - толкова по-добре.

» Бара на втория етаж
» Бара на първият етаж
» Бара на първия етаж
» Машинките на последния етаж
» Бара